Министърът на здравеопазването Меджидиев настоява за прилагането на актуални стратегии и политики за устойчиво подобряване на здравето на населението

Министърът на здравеопазването, д-р Асен Меджидиев, се съюзява с авторитетни представители на научни дружества и медицински организации в България, за да подчертае значението на някои от най-широко разпространените поведенчески рискови фактори, които допринасят за влошаване на здравето на гражданите.

Сред тези фактори са нездравословното хранене, прекомерната консумация на алкохол, тютюнопушенето, все по-нарастващата употреба на дигитални устройства и ниската физическа активност.

През март и април Министерството на здравеопазването организира поредица от дискусии, обмен на становища и научни данни, с цел да предложи научно базирани насоки и препоръки за ограничаване и намаляване на вредното въздействие на тези фактори.

В резултат на тези усилия, на 10-ти май 2023 г., бе подписан „Консенсус за насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори“.

Министърът Меджидиев подчерта, че за подобряване на здравето на населението е необходимо да се прилагат съвременни мерки и политики, които се основават на научни доказателства.

Той призова за интегриране на научния подход в политиките и съвместните действия на здравните органи, медицинските специалисти и обществото като цяло, за борба с високото ниво на заболеваемост от хронични незаразни заболявания и за устойчиво подобряване на общественото здраве.

Също така, в подготвянето на Консенсуса и неговото парафиране участваха водещи експерти и представители на различни медицински и научни организации в България.

Това съвместно усилие между Министерството на здравеопазването и представителите на научните и медицинските общности е от решаващо значение за българското общество. Здравето на населението е от основно значение, а нездравословните поведения и рисковите фактори имат сериозни последици върху общественото здраве и благосъстояние.

Признаването на важността на научния подход и интегрирането му в политиките и действията на здравните органи и обществото като цяло представлява голяма стъпка напред. Само чрез съгласувани действия и съвместна работа между различните сектори и индустрии, включително медицинските специалисти, експерти и пациентски организации, можем да постигнем промяна в начина на живот и подобрим здравето на населението.

Подписването на „Консенсуса за насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори“ е важна стъпка, която подчертава ангажимента на България да се бори с проблемите, свързани с нездравословните навици и да насърчава устойчиви политики за подобряване на общественото здраве.

Този Консенсус ще послужи като основа за разработване на мерки и програми, които да ограничат негативното въздействие на рисковите фактори върху здравето на населението. Ограничаването на нездравословните хранителни навици, прекомерната консумация на алкохол и тютюнопушенето, както и насърчаването на физическа активност и създаването на по-благоприятна среда за здравословен начин на живот, са от съществено значение за постигане на по-добро обществено здраве.

Този консенсус е важна крачка към промяната във възприятиет на обществото и по-широкото приемане на значимостта на превенцията и грижата за здравето. Министърът на здравеопазването, д-р Асен Меджидиев, подчерта, че за постигане на устойчиво подобрение на здравето на населението е необходимо изграждането на нови, съвременни мерки и политики.

Този консенсус ще послужи като основа за бъдещи инициативи и програми, които ще се фокусират върху предотвратяването на заболяванията и насърчаването на здравословния начин на живот. Чрез научно базирани насоки и препоръки, подкрепени от експертите и научната общност, ще се насърчи осведомеността и образованието за значението на предпазването и подобряването на здравето.

Министър Меджидиев отбеляза също така, че борбата с нездравословните навици и поведение е нещо, което изисква съвместни усилия и ангажимент от страна на всички заинтересовани страни, включително медицинските специалисти, обществените органи и гражданското общество. Това изисква създаване на партньорства и сътрудничество, за да се постигне реална промяна в начина, по който хората живеят и относят се към своето здраве.

Това уникално споразумение отразява ангажимента на България да преодолее предизвикателствата, пред които е изправена в областта на здравето. Чрез прилагане на съвременни мерки и политики, базирани на научни доказателства, страната може да създаде по-здравно общество, в което гражданите имат по-добри възможности за запазване и подобряване на своето здраве.

Следва да се наблегне на внедряването на предложените мерки и политики, които трябва да бъдат подкрепени с ресурси, обучение и информационна кампания, които ще укрепят осведомеността и ангажираността на обществото. За да се осигури успешната реализация на консенсуса, трябва да се изгради ефективна координация между различните заинтересовани страни и да се предоставят необходимите ресурси и подкрепа.

Освен това, важно е да се подчертае ролята на превенцията в системата на здравеопазването. Предотвратяването на заболяванията и насърчаването на здравословния начин на живот трябва да бъдат поставени в основата на здравната политика. Това включва насърчаване на здравословното хранене, физическата активност, прекратяването на тютюнопушенето и употребата на вредни вещества.

Допълнително, за да се постигнат реални резултати, необходимо е да се разработят механизми за следене и оценка на изпълнението на препоръките и мерките, заложени в консенсуса. Това включва събиране на данни, изследвания и систематична оценка на въздействието на предприетите действия.

Накрая, успешната реализация на консенсуса изисква ангажимент и участие от страна на всички нива на обществото – от индивидуално до институционално. Повишаването на осведомеността и образованието на гражданите, както и включването на младежта и местните общности, ще помогнат за постигане на широкообхватна промяна в поведението и културата на здравето.

В заключение, „Консенсусът за насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори“ представлява важна стъпка в българската здравна политика, насочена към подобряване на общественото здраве и намаляване на нездравословните навици.