Хърватия, България и Румъния са „готови“ да се присъединят към Шенген, казва Европейската комисия

Хърватия, България и Румъния са „готови“ да се присъединят към Шенгенското пространство без паспорти, след като са „категорично доказали“, че отговарят на всички необходими критерии, заяви Европейската комисия.

Шенген позволява трансгранично пътуване, без да е необходимо да носите паспорт или да преминавате през граничен контрол. В момента тя обхваща 26 нации, включително 22 държави от ЕС, и почти 420 милиона граждани.

„Крайно време е да кажем добре дошли“, каза Илва Йохансон, комисарят по вътрешните работи на ЕС, в сряда, докато разкриваше нов доклад, който подкрепя готовността на трите страни.

„Чакането беше дълго, трябва да кажа, твърде дълго. Очакванията са големи, с право, от властите, но не и от гражданите.“

Шенген даде тласък на икономиката на ЕС и повиши стандарта на живот, откакто беше създаден през 1995 г., каза Йохансон, като призова държавите-членки да вземат „решение в наш интерес“ и да одобрят висящите кандидатури без допълнително забавяне.

„Шенген е Европа. Тези три държави членки заслужават да се чувстват напълно европейци“, каза тя.

Безусловното одобрение на Европейската комисия идва в навечерието на срещата на вътрешните министри с високи залози през декември, на която въпросът за присъединяването към Шенген ще бъде отново на масата.

За приемането на нови членове е необходимо единодушие.

Присъединяването към Шенген изисква, наред с други неща, прилагане на общи правила, правилно управление на външните граници, споделяне на информация за сигурността и ефективно полицейско сътрудничество.

Трите държави „разполагат с инструментите, структурите и процедурите“, каза Йохансон, като похвали техните силни резултати и правни ангажименти.

Досега това не беше достатъчно за Хърватия, България и Румъния, които от години чакат да се присъединят към безпаспортната зона – законово изискване за всяка страна, която влиза в Европейския съюз.

Хърватия завърши своя процес на оценка през 2020 г. и получи положителна оценка през декември 2021 г.

В случая с България и Румъния чакането продължи повече от десетилетие. Комисията потвърди готовността на страните още през 2011 г. и многократно е призовавала страните членки да предоставят прием.

Европейският парламент прие няколко резолюции – една неотдавна през октомври – наричайки продължаващото им изключване „дискриминационно“ и настоявайки за незабавно присъединяване.

Първоначално двойните кандидатури на България и Румъния се противопоставиха на Франция, Германия, Финландия, Швеция, Холандия и Белгия поради опасения, свързани с корупцията, организираната престъпност и съдебните реформи.

Постепенно обаче опозицията отслабна. Тази година както френският президент Еманюел Макрон, така и германският канцлер Олаф Шолц дадоха своята подкрепа.

„Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и ние трябва да го защитаваме и развиваме. Това между другото означава затваряне на пропуските, които остават“, каза Шолц в края на август.

Финландия и Дания също смекчиха позициите си, разбира Euronews.

Но миналия месец холандският парламент прие резолюция, призоваваща правителството на министър-председателя Марк Рюте да блокира двете приложения, докато не бъдат проведени допълнителни разследвания.

Холандските депутати твърдят, че разпространението на корупцията и организираната престъпност в България и Румъния представляват „риск за сигурността на Холандия и цялото Шенгенско пространство“.

В Швеция новото дясно правителство се бори да осигури достатъчно гласове, за да подкрепи двете кандидатури, съобщават местни медии.

В опит да спечелят останалите скептици София и Букурещ поканиха Европейската комисия и държавите от ЕС да организират проучвателна мисия от експерти и да проучат ситуацията на място.

Екипът от 17 експерти посети двете страни през първата половина на октомври. Според Йохансон констатациите са „положителни“ и потвърждават готовността им да се присъединят.

Сега се провежда друга мисия за разрешаване на нерешени въпроси.

„От страна на Комисията смятаме, че всички факти вече са на масата“, каза Йохансон, попитан за холандската резервираност. „Но разбира се, ние сме готови да (предоставим) всякакви допълнителни отговори, които са необходими.“

Сега всички погледи са насочени към Съвета на ЕС, където политиката има голямо влияние.

Чешката република, която понастоящем е ротационен председател на Съвета и е натоварена със задачата да ръководи дебатите, превърна разширяването на Шенген в един от основните си приоритети.

Но часовникът тиктака: следващият – и вероятно последен – шанс Прага да подложи на гласуване отдавна отлагания въпрос ще бъде на 8 и 9 декември, когато е планирана среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи.

Ще бъдат проведени две отделни гласувания: едно за Хърватия и друго за Румъния и България, каза чешки говорител пред Euronews.

Само единодушно одобрение може да премахне проверките по всички вътрешни граници.

„Това ще бъде наистина европейско решение“, каза Йохансон за предстоящите гласувания.

„Шенген оцеля след турбулентността от последните години. Тези предизвикателства бяха преодолени благодарение на споделения европейски дух. И този дух трябва да продължи.“

Ако трите страни бъдат приети, само две от 27-те държави-членки на ЕС ще останат извън Шенген: Ирландия, която доброволно отказа да поддържа своя собствена схема за пътуване с Обединеното кралство, и Кипър, който остава разделен между север и юг.